Прочетен: 1236 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2010 23:34
Така...както знаете на 24 декември, аз, Мария и Гегана, бяхме на посещение в старчески дом Венета Ботева. Няма да повтарям историята, предполагам, че тези, които проявяват интерес към нашата дейсност знаят за какво става въпрос.Та, мисълта ми е, че от доста време ни се въртеше в главата идеята да направим още нещо за тези стари хора, нещо като продължение, за да покажем, че сме били сериозни, а не само отбиване на номера. Тъй като Мария свири в духов оркестър, предложи да направим нещо като малък рецитал, ако мога така го нарека. Имахме идея, но все пак тази идея си стоеше така във времето, понеже всеки беше зает с нещо (тази година завършваме и се подготвяме за изпити) и мисля, че беше този понеделник, когато отидохме при господина на Мария, който прие много радушно идеята ни. От приказка на приказка, решихме рециталът да бъде обвързан с датите 1 март – Баба Марта и 3 март – Националният празник на България. Една друга госпожа предложи малките дечица да изрецитират няколко стихотворения и да подарят ръчно направени мартенички на възрастните хора (тъй като тя е преподавател в началните класове), а духоият оркестър ще подготви няколко марша, който да припомнят славното минало и да повдигнат духа на хората. Всичко беше решено, само ни оставаше да говорим с ръководството на училището ни, защото без тяхно реазрешение не може да пристъпи към осъществяване на идеята.
Говорихме със заместник директорката, която беше доста заета, но ни отдели достатъчно време, за да обясним какво точно имаме в предвид. За пренасянето на инструментите, които повярвайте ми не са никак леки, трябва училищен автобус, а неговото набавяне трябва да стане с помоща на общината. Представете си колко преговори и какво ли още не изисква осъществяването на един малък концерт за доброто настроение на хората в старческите домове, и не само. След всичко това изясняване, заместник директорката каза, че ще трябва да се говори и с директорът, но според нея няма да има проблем. Тя предложи да се говори и с медиите, но ние двете с Мария категорично отказахме всякаква намеси на телевизии, защото това, което искаме ние по никакъв начин не е обвързано с желанието да се проявим като някакви герои, а просто искаме да направим един подарък на старите хора и понякакъв начин малките деца да се научат на уважение и почит към възрастните. Сега очакваме отговор и се надяваме искането ни да бъде удовлетворено. Стискайте палци всичко да върви по мед и масло.
Имаме още много идеи, за настоящия 3 март и не само за него, но тях ще споделя по-нататък. Както каза Мария: “ С идването на пролетта, главите ни раждат все повече и повече идеи, които чакат осъществяването им “
